Questo sito usa cookie per fornirti un'esperienza migliore. Proseguendo la navigazione accetti l'utilizzo dei cookie da parte nostra OK
iic_sofia

КНИГА НА ХУДОЖНИКА И ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ

Дата:

д/м/г


КНИГА НА ХУДОЖНИКА И ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ

Художествена лаборатория на Анджела Окипинти, преподавател в Катедра „Гравьорски техники, творческо писане и книга на художника“ към Художествената академия на Брера, Милано.

„Съблазнителната сила на думи и книга“

Думата и образът са слети в едно: акустичното възприятие се превръща в писмо, а оптичното възприятие - в рисунка; те се сливат, за да създадат книга, която се превръща в предмет-скулптура с почти физично измерение на различното кодиране на изразните форми. Буквите от азбуката, идеограмите, курсивът, образите, йероглифите се комбинират по начин, който разтърсва обичайния езиков изказ и обичайното четиво, като по този начин се удвоява силата на посланието и значенията изпъкват по- силно.

В книга на художника често образите са придружавани от текст, който в някои случаи внася контраст като допълнително стимулира наблюдателя.

Повече от очевидно е, че съчетанието „поезия и визуално писане“, където знаците означават самите себе си, носи допълнително послание. Това позволява на художника да задейства различни интерпретации, а всичко това дава възможност за креативност.

Книга на художника има зад гърба си дълга история: тя има ярка индивидуалност в началото на ХХ век най-вече в авангардните течения от епохата. Заражда се още в началото на миналия век по следите на европейските авангардисти, но истински се утвърждава в началото на шейсетте години. Като предмет на изкуството тя запазва традиционния вид на книгата, но се променя структурата и функцията й. Текстът се приема като възможност да се предадат мисли, а съчетанието знак-писмо придобива друга символика. Отпечатаните страници на книгата на художника имат текст, знаци, образи, цветове и форми , които се превръщат в пътешествие през изкуството; те стават разказ, който съчетава в себе си мисъл, съзерцание, приказка и съхранение.

Основен елемент за експериментиращите авангардисти от миналия век е написаната, нарисуваната, рецитираната, изтритата дума в изкуството и нейното присъствие съпътства всяка значима промяна на художествената поетика на ХХ век. От Футуризма (думи на свобода) до Дадаизма, от Сюрреализма до Флуксус (движение между поезията, музиката и визуалните изкуства) до наши дни.

Връзката между дума и образ е дала живот на много дръзки изразни форми, като дава оригинален новаторски принос, както на живописта, така и на най-традиционните форми на писмената, поетичната, литературната и художествената реч. Последните експерименти намират плодородна почва за нови подходи и нови интерпретации на естетическото изживяване точно във връзката между думата и визуалното изкуство. Нагледни примери за словесно-визуални търсения са: Филипо Томазо Маринети, Фортунато Деперо, Джакомо Бала, Марсел Дюшамп, Рене Магри, Джино Северини, Алигиеро Боети, Винченцо Аньети, Джоузеф Биюс, Емилио Исгро, Джо и Арналдо Помодоро, Сай Томбли, Джилио Паолини, Йозеф Козут, Джени Холцер, Фишли & Вайс, Анди Уорхол, Мен Рей, Бруно Мунари, Уилфред Лам, Джо Тилсън, Жан Мишел Баскè, Марио Мерц, Недко Солаков, Барбара Крюгер, Дъглас Гордън, Гада Амер, Ширин Нешат, Софи Кол, Стефано Ариенти, Тачита Дийн и Трейси Имин, Джовани Анселмо, Пиер Паоло Калцолари, Лучано Фабро, Янис Кунелис, Джузепе Пеноне, Микеланджело Пистолето и т.н.

Книга на художника е независим изразен жанр, който от край време привлича най-значимите международни авангардни творци, които чрез това средство създават основните отправни точки в хода на съвременното изкуство. За художниците книгата е от край време пространство, в което да творят и да създават и което те възприемат в безмълвието на нейната тайнственост. Фортунато Деперо е сред първите творци футуристи, който създава „книга на художника“. Книга на художника се ражда също така и поради отричането на книгата като символ на традиционната култура; по този начин тя се превръща в художествен предмет, който сам се разпространява и се среща директно с публиката. Наистина книга на художника става главно действащо
лице и пространство в ума, където се синтезират идеята за култура и бъдещото познание. Това литературно преструктуриране на „оригинала“ често насочва вниманието на публиката върху „думите“ и върху „образите“, като им възвръща литературния и символичен смисъл.

Книга на художника-предмет се превръща във визуален език, който използва различни видове материали като хартия, филц, метал, камък, дърво, плат, цветни картончета, парчета плексиглас, ацетатни листове или прозрачна пластмаса, възстановени и рециклирани материали като понякога образът и текстът са избродирани върху плата, както някои творби на Алигиеро Боети и т.н. Книга на художника може да бъде съставена само от текст, както номерираната последователност на Марио Мерц, която се свързва с математика от гр. Пиза Леонардо Фибоначи от XIII век. Художникът показва особено мистично и философско изследване на символиката на святата и езотерична геометрия. Това се наблюдава, когато пише с неон или с камък последователността на цифрите като витален символ на възпроизвеждането, включено в архитектурата или в асемблирането на прости материали.

Книгата може да бъде съставена само от образи, често фотографии, както в творбите „Die Leute Sind Ganz” и „Index” на Джоузеф Буюс или на Джузепе Пеноне, наречени „Да обърнеш очи“. Книгата може да бъде съставена от текстове или от образи, отпечатани с медна гравьорска техника, литография и ксилография и други оригинални щампи, както по-голямата част от книгите на художниците. Примери за това са книгите на Марсел Дюшамп, Фортунато Деперо, Алберто Бури, Уилфред Лам, Ентико Мата, Енрико Бай, Сандро Мартини, Ксияо Чин, Анджела Окипинти, Мимо Паладино, Джулио Паолини и др. Книгата може да бъде съставена от празни бели листа, както в творбата „Салон за празненства“ на Еторе Спалети, от продупчени страници, както книгите на Лучо Фонтана и на Джузепе Спаньуоло или от задраскан текст, каквито са творбите на Емилио Исгрò; може да бъде създадена като невъзможна за прочитане книга, защото е прекалено голяма, както творбата „Всеки ред е съвременник на всеки друг ред“ на Лучано Фабро.

Книга на художника е неразделна част от „пощенското изкуство“ и се възприема едновременно като „предмет“ и като „културно средище“ за твореца и за ползвателя. „Mail art” е авангардна художествена практика, която се състои в това да се изпрати по пощата на един или на няколко получателя художествено обработени картички, пликове и др. подобни. Актуален и интересен е предложеният паралел между „пост типографската книга“ и текстове, които интернет ни дава на разположение, връщайки се към сетивното, а не само аудио-визуално преживяване. По време на лекцията ще се прожектират книги на художника, подбрани като примери за това как може да се създаде такава книга, като се запази максимално свободата и творческата креативност, но същевременно се запазва завинаги „бащинството“ върху творбата на художника във всеки неин аспект.

Ще се анализира разликата между книгата с ограничен тираж и тази творба, която е изцяло реализирана от художника като образи и форма. Този тип книги, които по същността си са творби, могат да се направят в едно единствено копие или в няколко екземпляра. Книгата може да бъде в голяма степен или изцяло направена ръчно, както могат да бъдат използвани различни техники за отпечатването й.

В днешно време различните мултимедийни технологии се фокусират върху това какво представлява комуникацията от гледна точка на изкуството и как да се осъществи предаването на някакво съобщение.

Информация

Дата: Чет 15 Сеп 2016

Работно време: От 10:00 до 14:00

Организирано от : Istituto Italiano di Cultura

В сътрудничество с : Museo di storia di Sofia

Вход : свободен

COM_ARTICOLI_EVENTI_MESSAGGIO_MAX_PARTECIPANTI


Място:

Музей за история на София, пл. Бански, 1 – София

524